КУЛТУРНО ПЪТЕШЕСТВИЕ с ВЕЛБУРГ във ВИЕНА
Столицата на Австрия е не само един от най-хубавите градове в страната, но предлага и едни от най-красивите места за посещение от туристите.
Bиeнa e нaй-дoбpият гpaд зa живeeнe в cвeтa зa 2019 за дeceтa пopeднa гoдинa, според пpoyчвaнeто зa ĸaчecтвoтo нa живoт нa Меrсеr. В класацията на списание "Икономист" австрийската столица също заема първо място. В годишното изследване се прави оценка на “стандарта на живот на 140 градове в света”. Анализът се базира на 30 критерии, разпределени в 5 категории: инфраструктура, образование, здравеопазване, стабилност и култура. Според тях, Виена отбелязва 99,1 от 100 възможни точки, които я правят “почти идеална” за живеене. За този успех допринася политическата стабилност в австрийския град, където в момента живеят над 1,8 милиона души. Решаващи показатели са също така ниската степен на престъпност и на заплаха от терористични актове.
Когато сте във Виена задължително трябва да се посетите редица световноизвестни забележителности като катедралата Св. Стефан, къщата на Хундертвасер, дворецът Щьонбрун, Рингщрасе, Националния театър и още много други, за които един уикенд със сигурност не е достатъчен!
Едни от най-хубавите места от класическите забележителности на Виена са:
- Кулата на катедралата Св. Стефан с чудесен изглед над града
Величествената готическа катедралата Св. Стефан определено е символът на Виена. До 15-ти век, когато Виена става епископство, тя е била обикновена църква. Освещаването ѝ е в средата на 12 век, а дотогава тя е била на подчинение на архиепископството в Пасау. Нарекли я на неговия патрон св. Стефан – първия християнски светец, убит с камъни под стените на Ерусалим.
В днешно време катедралата все още остава обгърната в загадки и легенди. Говори се за келтско светилище на това място, където жертвали коне, а св. Стефан е закрилник на конете и конярите. Съществува и легендата, че катедралата е била параклис на рицарите – темплиери. Загадка остава и символиката, вградена в размерите на катедралата. В нея фигурират сакралното число 3, земното число 4, сборът от двете 7, но и едно все още необяснимо число – 37 – числото на катедралата. Южната кула е най-високата в Австрия (136,4 м). Висока е почти колкото Хеопсовата пирамида, дали е случайност? Подпокривната ѝ конструкция (преди да изгори в пожар през 1945 г.) била от дърво, гениална сглобка без нито един пирон.
Катедралата има и най-голямата камбана в Австрия (почти 22 тона, 314 см диаметър), казва се „Пумерин“. След последния удар звучала още 3 минути и 33 секунди. Отлята е през 1711 г. от изоставените от турците оръдия при Втората османска обсада (1683 г.) от леяр, син на покръстен турски военнопленник. При пожара през 1945 г. пада и се разбива. От останките ѝ е отлята отново в гр. Линц и тържествено качена (1952 г.), този път на Северната кула. Тя може да бъде чута само навръх Нова година, на големите християнски празници, когато изберат нов папа и по изключение, когато почина Хелмут Цилк, любим кмет на Виена.
Св. Стефан, наричана от виенчани на галено „Щефл“, е строена в продължение на векове (от средата на 12 до средата на 16 век) за векове напред. Всяко ъгълче носи вибрациите на времето и историята!
- Обиколка по Рингщрасе
Този булевард прилича на огърлица, на която като перли са наредени една от друга по-красиви и внушителни сгради. „Ринг“ на немски означава пръстен. Той като пръстен обгръща стария град, следвайки линията на градските укрепления. През декември 1857 г. в писмо-обръщение към народите на Короната император Франц Йосиф I обявява волята си тези укрепления да бъдат сринати. За няколко десетилетия Виена е най-голямата строителна площадка на Европа, но в резултат се ражда разкошен булевард, широк близо 60 м, с алеи, по които на кон са се разхождали офицерите и сигурно са предизвиквали въздишки у младите госпожици. Пръстенът обаче е по-скоро подкова, дълга около 4,5 км. Каналът (по-точно Франц-Йозефс-Кай) свърза двата й края. Днес няма офицери на кон и госпожици в дълги рокли с волани, но по алеите, сред шпалир от кестени, виенчани продължават се разхождат. Конете са заменени с велосипеди, тротинетки и какви ли не още техни модерни разновидности!
- 150 годишното Виенско колело в Пратера
Откъде идва името на Пратера? Първа версия – «Рratа» на латински означава ливади, втора – дълго арендатор на тази местност е било семейство Прата, което по-късно се подписва като Пратер. Паркът е известен най-вече с един от символите на Виена, Виенското колело. Първото такова колело не е построено тук, а в Лондон. Оттам са донесени чертежите, а на чиновника, който трябвало да издаде разрешителното за строежа му, се сторило като първоаприлска шега да издигат 450 тона желязо на почти 65 метра височина. Но от 1897 г. то е факт, а днес е известно като най-старото в света. Интересно нещо е историята. Виенското колело трябвало да краси всъщност една друга атракция в Пратера – имитация на «Венеция», с дворци на дожите, канали, гондоли и пр. От нея и следа не е останала, а ей на, то си стои до ден днешен.
Но Пратерът не е просто голям луна-парк, а зеленото сърце на Виена.
Това са шест квадратни километра в близост до Дунава – гора, поляни, алеи. През Средновековието тук имали право да ловуват само императорите. Преди малко повече от 250 години големият реформатор, императорът Йосиф II го прави достъпен за всички. Пратерът се превръща в интересен феномен – става еднакво любим както на аристокрацията, така и на простолюдието. Днес продължава да е притегателен център за отдих и спорт, а с многобройните си атракции за децата е просто номер едно. Само Зоологическата градина в Шьонбрун може да се конкурира с него.
- Пищната зала в Националната библиотека
Бившата имперска библиотека съхранява милиони томове. Началото е поставено в първите години на 16 век, а до 1850 г. са събрани над 200 хил. тома. Основно попълнение е сбирката на принц Евгений Савойски от 15 хиляди тома, оценявана по-скъпо, отколкото неговият дворец "Белведере".
Централната зала на библиотеката - бароковата "Прункзаал", построена през 18 век, е сама по себе си забележителност. Високото 20 м и дълго 80 м овално помещение е богато украсено с фрески и скулптурни фигури. От двете страни са стелажите с книги, покрай които се вият тесни дървени спираловидни стълби. Затова и едно от важните изисквания при наемане на служители било кандидатът да не изпитва страх от височина.
Книгите са подредени по височина - най- малките са най-високо. Цветът на подвързията - кафяв, жълт, червен, подсказва какво е съдържанието на книгата - религиозно, юридическо или научно. Попадайки там, човек неминуемо се сеща за романа на Умберто Еко "Името на розата", чието начало сочи австрийска връзка с библиотеката на абатството в Мелк, на 80-ина километра от Виена.
Днес библиотеката съдържа милиони архивни единици, между които колекции папируси, глобуси, карти и атласи, ръкописи и нотописи, записи на музикални произведения и фолклор, периодични издания. Общо колекцията е разделена на пет музея - "Прункзаал", музеи на литуратурата, на папирусите, на глобусите и на есперантото.
- Зоологическата градина Шьонбрун
Открита през 1752 г. от съпруга на Мария Терезия император Франц I, виенската зоологическа градина е най-старата в света През 1906 г. за първи път специалисти от цял свят наблюдават тук раждането на африканско слонче под лекарски грижи. В Шьонбрун за първи път в света се ражда и бебе панда, заченато в зоологическата градина. Три години по-късно се второто бебе панда, а след него и трето.
Около 500 животински вида – от сибирски тигри до пингвини и различни видове птици живеят в изключително добри условия, наподобяващи естествената среда на животните. През 2014 г. бе изцяло ремонтирано мястото на белите мечки. Днес те разполагат с площ от 1 700 кв.м. и всякакви удобства и възможности за гмуркане. Над 2 млн. посетители годишно се радват на редки животински видове и разнообразни атракции.
- Пътуване с файтон
От къде идва името на прочутите австрийските файтони „фиакър“? От името на светецът Фиакриус (Fiacrius). В Париж, през далечния 17-и век, имало една уличка, наречена на свети Фиакриус.
Там спирали първите файтони, които пътували из града. Привилегията се променяла: от благородника, който имал частна каляска, сега до него заставал буржоата, който можел да си го позволи.
Във Виена първата лицензия за фиакър била издадена в годината 1693. Само 7 години по-късно бройката им в града скочила на ...700. В най-доброто им време - между 1860 до 1900 г. - те станали над 1000. Те били „такситата” на Виена за своето време.
Кочияшите се превърнали в легендарни личности. И до днес е запазен един паметник в 3-и район на австрийската столица, за чийто прототип се смята, че е използван кочияшът Йозеф Шмутц (Josef Schmutz).
Файтонджийте били толкова популярни, че заради начина им на хранене, във виенските гостилници започнали да предлагат и фиакър гулаш. Ястието се прави и до сега. В него се ползват наденички вместо месо.
Баловете на кочияшите също били много нашумели в австрийската столица.
За файтонджийте се създал и фолклор, сред който най-прочута била „Песента на фиакъра” (das Fiakerlied), написана специално от Густав Пик.
Днес фиакрите на Виена не са транспортно средство, а туристическа атракция. От 1998 г. файтонджийте полагат специален изпит при който те трябва да покажат знания за виенската история и култура.
Едновременно с това в регламента за дейността им е записано и изискването как те да са облечени. Типично за тях е носенето на отличителна шапка, наречена „мелоне”. Можете да ги видите на седянките им на Щефансплац, Хелденплац и Михаелерплац.
- Безбройните кафенета направили кафе културата на Виена световноизвестна и където освен кафето може да се опитат и известните австрийски сладки изкушения.
Традиционните виенски кафенета официално са включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Традицията на виенските кафета датира от края на 17-ти век. Характерни за виенските кафенета са мраморните маси, на които се сервира кафето, както и специалните вестникарски маси и интериорни дизайнерски детайли, който превръщат кафетата, в място, където се консумират не само напитки, а времето и пространството.
Историята на Виенската кафе култура датира от 1683 г., когато се предполага, че Франц Колшицки е получил първият лиценз за продажба на кафе. Най-важните етапи в развитието на виенски кафенета включват практиката на предоставяне на вестници за гостите, която стартира през 1720 г. През 1788 г. Мартин Диганд открива първото концертно кафене в столицата на Австро-Унгария и полага началото на нова ера – от този момент чести гости на виенските кафенета стават Моцарт, Бетовен и Йозеф Щраус. Първоначално входът е разрешен само за мъже.
През 19-ти и началото на 20-ти век, кафетата на Виена стават световноизвестни като любимо място за срещи на литератори, художници и артисти. Търговската камара във Виена в момента има 1083 лицензирани кафенета и 900 лицензирани "Kaфе Ресторанти", както и 181 кафе къщи, които също произвеждат и продават сладкарски изделия.
- Вечер може да се отдадете на чаша вино в типичните Виенски механи.
В алпийската република през есента се сервира младо вино, наречено „щурм“. Виенчани го пият предимно в специални заведения – хойригери. А те не се отличават с особено изискана атмосфера. Напротив! Хойригерите най-често са на самообслужване, масите са дървени, а вместо столове има дълги пейки. Затова пък там може да намерите страхотни колбаси, сирена и други местни деликатеси, които обилно да полеете с бял или червен щурм, произведен вероятно от собственика на заведението.
Австрийците много обичат своето така наречено вино "Щурм", което буквално означава буря, бунт, атака. Това е виното, което се получава от момента, в който бушуващият гроздов сок придобие 1% съдържание на алкохол. За виенчани е много обичана напитка в студените есенни дни, особено в комбинация с цвърчащи наденички. На вкус е съблазнително сладко, с плодов аромат и освежаващо поради леко газирания си характер.
Няма значение дали е бяло или червено, младо или средно узряло, щурмът има верни фенове и се очаква с нетърпение. Защото неговият сезон е само сега. Приема се, че е качествен предвестник на новата винена реколта. Затова австрийските производители държат изключително много на прецизното му приготвяне и подбора на сортове. "Грюнер Велтлинер" например загатва пиперливите си нотки, бургундските сортове имат аромат на орех, а мускатовата фамилия пък разкрива особено изразителна ароматика при щурма. Червеният щурм често има вкус като червените плодове ягоди, къпини и малини.
Щурмът не се бутилира, а се предлага в наливен вид. Бутилките не трябва да се затварят, защото от въглеродния двуокис може да гръмнат. В Австрия имат интересни и пълни с настроение обичаи, свързани с виното. Поздравяват се например не с "наздраве", а с "добър апетит" или пък симпатичното "крикси-кракси", като държат чашата в лявата ръка и в никакъв случай не се чукат, защото това вино още не е "кръстено", така да се каже. Такова вино се пие и в Германия, но там го наричат "Битцлер и Браузер" или пък "Федервайсер", в Швейцария - "Заузер", а французите в областта Божоле пък мило му казват "Парадис", т.е. райско питие.
Марката "Щурм" е защитена от закона като австрийски термин и може да се приготвя само от австрийско грозде.
В статията е използван част от текст на професионален екскурзовод Диана Пиперова.
