За резервации са необходими 3 имена на гостите, дата на раждане, както и:
- Заплащане на пълната стойост на пакета при резервация;
Сумите са платими в лева в офиса на туристическа агенция Велбург ООД или по банков път. Банковите сметки можете да видите ТУК
СПА Комплекс "Александър:
СПА Комплекс "Александър" съчетава чара на възрожденската архитектура на Стария град в Златоград с всички съвременни условия за настаняване и престой. Комплексът представлява ансамбъл от две сгради, разположени върху двата бряга на река Върбица и свързани помежду си с подземна топла връзка. Рецепцията се намира в "Александър 1" (ул. "Стефан Стамболов" №40) - на десния бряг на река Върбица, в самото сърце на Етнографски комплекс Златоград. Общият капацитет за настаняване е 45 двойни стаи (с възможност за допълнително легло), като 22 от тях са тип спалня. Стаите са стилно обзаведени и разполагат със самостоятелен санитарен възел, тераса, климатик, мини бар, кабелна телевизия, в баните - душ кабина, сешоар.
На разположение на гостите са:
- Ресторант-винарна, предлагащ богато разнообразие на традиционни за българската национална кухня ястия и напитки. Ресторантът работи без почивен ден и в него се сервира закуската за всички настанени в Комплекса. Разполага със 150 места, като половината от тях са на открито – в лятната градина край басейна и на верандата с изглед към уличките на Стария град.
- Ресторант „Александър“ с 350 места в типичен възрожденски стил, амфитеатрална подредба и мултифункционално предназначение, подходящ за провеждане на сватби, балове, фирмени мероприятия, празненства и семинари. Ресторантът работи само с предварителна заявка за организирани групови мероприятия.
- СПА център с вътрешен минерален басейн, парна баня, финландска сауна, ледено ведро, турска баня "Хамам", солна стая, хидромасажни вани, тангентор, фитнес зона и масажни кабинети.
- Открит сезонен басейн с лятна градина и зона за релакс.
- Оборудвани конферентни зали за провеждане на обучения, семинари, конференции.
Подробна информация за музеите и работилниците в Етнографски комплекс Златоград:
Археолого-етнографски музей
Обиколката на културно-историческите обекти в ЕАК започва обикновено от историко-етнографската музейна експозиция.
Тя се помещава в къща - архитектурен паметник на културата, принадлежала някога на Александър Чанов - заможен производител на аби и търговец на тютюн. Музеят е в общ двор с механа "Беловидово" като двете сгради са свързани посредством топла връзка и представляват своеобразен архитектурен ансамбъл от втората половина на ХІХ век.
Входна такса:
- Възрастни - 5,00 лева;
- Учащи, пенсионери и членове на БТС - 3,00 лева;
- Семеен билет - 10,00 лева;
- Комбиниран билет (за АЕ Музей и Музей Делю войвода), възрастни - 8,00 лева;
- Комбиниран билет (за АЕ Музей и Музей Делю войвода), учащи, пенсионери и членове на БТС - 5,00 лева;
- Комбиниран семеен билет (за АЕ Музей и Музей Делю войвода) - 17,00 лева;
- Екскурзоводска беседа - 24,00 лева.
Музей Делю войвода
Основната цел за създаване на музей, посветен на Делю войвода, бе да се предостави повече и по-подробна информация за него. Има богат песенен фолклор, подобен на гръцката „Одисея“, който разказва за живота на Делю от най-ранна възраст, за причината да стане хайдутин, за закрилата на местното население, за кореспонденцията с Кюрт ага и Алемин бей, за неговата любов с Гюлсюме, за сребърния куршум и смъртта му... Така музеят ни показва един образ, изтъкан от легендите, песните и историческата достоверност. Той е един от малкото в страната, а може би и единственият, който представя хайдушкото движение в България в национален мащаб. А това движение е предпоставка за възникването на организирана революционна борба срещу османските поробители, Априлското въстание и последвалата Освободителна Руско-Турска война.
Именно с хайдушкото движение и историческата действителност, в която то възниква, ни запознава първата зала на Музея. Това е времето на феодална разпокъсаност в Османската империя, на кърджалийските опустошения и на непрестанни войни с Русия. Тук са представени и едни от най-значимите и обичани войводи в българската история: Ангел, Вълчан, Индже и Капитан Петко войвода.
Вторият етаж на музея е посветен на легендарния златоградски герой - Делю хайдутин. Представени са факти за неговия живот и дейност, такива кавито са ни известни от местния фолклор. Автентично облекло, украса и въоръжение от времето на Войводата, ни пренасят към края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Обликът на града от малко по-ново време – началото на ХХ в. - е показан в изложените тук фотографии на Златоград.
Всеки знае, че песента „Излел е Делю хайдутин“, в изпълнение на Валя Балканска лети в Космоса, но в новия музей може да се види копие на златната плоча; туристите ще разберат какво означават диаграмите и скиците изобразени на нея, какво още съдържа плочата и какво е нейното движение в Космоса.
Входна такса:
- Възрастни - 5,00 лева;
- Учащи, пенсионери и членове на БТС - 3,00 лева;
- Семеен билет - 10,00 лева.
Терзийска работилница
Терзийска работилница ни запознава с традициите в този занаят чрез интересни колекции от стари фотоси, шевни машини, ютии, ножици и аршини. Един от най-добре развитите занаяти в миналото, днес терзийството се възражда в умението на майсторките Здравка Чолакова и Марина Теритова да изработват облекла от всички етнографски области на България. Тук могат да ви изработят олекотени и стилизирани костюми за сценични изяви, но редом с тях и копие на оригинален стар костюм. Единствено тук украсата от гайтани все още се изработва ръчно, като самият гайтан се плете в съседната Гайтанджийска работилница.
Не е пренебрегнато и сувенирното производство. Приоритет на комплекса е във всяка работилница да се изработват специфични за занаята сувенири от естествени материали. В терзийска работилница ще откриете сувенири от ръчнотъкани вълнени и памучни платове, чанове и хлопки, украсени с вълна и прежди, изделия от естествена кожа, коланчета от гайтани, мънистени накити и т.н.
Тъкачна работилница
Преди повече от два века Златоград е вече утвърден център на тъкаческия занаят /особено на аби и шаяци/. В тъкачната работилница на ЕАК се предоставя възможност не само да се видят произведенията на традиционното тъкачество и плетачество, но и да се почувства тръпката на тяхното създаване ...
Майсторката Нина Чолакова тъче на хоризонтален стан кенарено платно, деверски аглъци, вълнени килимчета, пътечки от парцали, намазли, миндили, торбички, възглавнички и много други. В своя занаят тя използва традиционните за региона цветове и шарки, които допълва и осъвременява с фантазия и изобретателност.
Гайтанджийска работилница
От незапомнени времена в Родопите се плетат върви, наричани “възи”, “вози”. Възите са обли, когато са плетени на ръка от цветни вълнени нишки, и плоски, лентовидни, когато се заплитат на специални “дъски”, “доски” – две или четири на брой.
За облите гайтани родопчани изобретяват ръчен чарк, наречен “магаре”, в който вплитат от 8 до 22 нишки.
През първата половина на 19 век в балканските и подбалканските селища се създава и въвежда механичният стан, който модернизира гайтанджийството и го превръща в основен поминък. В Родопите преходът от плетене към тъкане на гайтани се забавя, за да остави почти до наше време гайтанджийството в затворения кръг на домашните женски занимания.
В гайтанджийската работилница вниманието на посетителя се привлича от двата чарка – машините за плетене на гайтани. Те са повод за гордост – твoрение на българския технически гений от първите десетилетия на ХІХ век.
Ежедневно тракането на гайтанджийските чаркове оглася калдъръма на комплекса. Задвижвани с водна сила в миналото, днес чарковете работят с електричество. Но това е единственото нововъведение. След като гайтаните са изплетени, започва същинският майсторлък. Най-напред гайтанът се пърли, за да стане гладък, без власинки. Следва боядисване – наклаждат се огньове, а върху тях казани с резлични бои. Най-често гайтаните се боядисват в черно, но могат да бъдат в най-различни цветове. Следва изпиране, за да не "пускат" гайтаните при ушиване на костюмите, и съхнене на слънце. Последният етап е най-атрактивен. Тогава на лицето на гайтанджийската работилница грейва дъга от вълнени гайтани.
Златарска работилница
Археологическите проучвания на некрополите в Златоградското землище /местностите Чойнови лъки, Джерахови ниви, селата Аламовци, Кушла и др./ сочат, че и тук ЗЛАТАРСТВОТО, като отделен художествен занаят, е познато през цялото Средновековие. Откритите накити за главата, за гърдите, за пояса и ръцете по материал и форма и прилагани техники /леене, коване, вграждане на цветни стъкла, полагане на емайл, използване на филигран/ са аналогични на тези от другите краища на българската етническа територия. През Възраждането нуждите от сребърни, златни и други накити задоволяват предимно пътуващи майстори от Устово, Райково, Драма...
В златарската работилница в отделни витрини магат да се видят не само образци от рудите и кристалите, добивани в мините на Златоградско, но и характерни ювелирни произведения – с различно предназначение, разпространени особено в Средните Родопи. Тук се предлагат златни и сребърни бижута, полускъпоценни камъни и имитационна бижутерия.
Грънчарска работилница
Едно от най-древните домашни занятия, превърнало се, може би, най-рано в самостоятелен занаят и своеобразно изкуство, е грънчарството. Магията, чрез която глината “оживява” в човешките ръце – гостите на Етнографския комплекс могат сами да почувстват, като изработят сами керамично изделие.
Грънчарската работилница привлича с пъстротата на цветове и разнообразието от форми. Майсторът Велин Хашъмов изработва както съвременни сувенири, така и реплики на съдове - археологически находки.
Сарашка работилница
Сарачеството /седларството/ е прастар български занаят, предхождан от традиционните дейности за обработване на кожа.
Най-опитните сарачи изработват и прочутите в Родопите силяхлъци /кожени напоясни чанти/, носени от овчари–кехаи и хайдути. Техните многопластови прегради /за ножове, кавали, огнива, тютюн, барут и пищови/ са покрити с кожен капак, богато украсен с метални пулове.
Ако се върнем още по-назад във времето, ще си припомним че ремъци, каишки и обработени кожи са били нужни за конската сбруя и войнското облекло на исконните траки.
В сарашката работилница са представени и трите разновидности на занаята:
- Седларство: изработване на ездитни и товарни седла (самари);
- Хамутчийство: изработване на ремъчните принадлежности за впрягане на коне, магарета, мулета и камили – юзди, оглавници, хамути и др.;
- Тапицерство: обшиване на седлата с подплънки от слама, вълна или други омекотяващи материали.
- Интересно е, когато майсторът работи, седнал на “кончето”.
Ножарска работилница
Ножарството в днешния Златоградски край е известно по археологически материали още от желязната епоха /10-8 в. Пр. Хр./. Развитието на този занаят, в неговия съвременен смисъл, се засилва през 18 и 19 век, когато в района процъфтява традиционното овчарство, абаджийство, терзийство, кожарство. Тогава се изработват широка гама малки, средни и големи ножове от типа “каракулак” и “ятаган”.
В ножарската работилница може да се добие представа и узнаят подробности за историческия развой и разнообразие на хладните оръжия (особено през последните две столетия), както и да се наблюдава умението на майстора-ножар Иван Митушев. Той реставрира стари ножове и ятагани. Изработва каракулаци, ками, касапски и ловджийски ножове, ножове за дране, ловджийски брадви. За дръжките използва дърво - чимшир или орех; и рога от елен, бивол и др. Украсата е богата и разнообразна - инкрустация, гравюра, дърворезба, метална релефна украса и др.
Гордост за ножарската работилница е уникалният сувенирен нож - "кози рог".
Вунцова воденица
Водните съоръжения са три – валявица (дъща), тепавица и воденица-караджейка. Те са включени в обща водно-двигателна система и се помещават заедно в сграда, известна като Вунцовата воденица.
Това е най-атрактивния обект в Комплекса!
Валявицата е традиционната “машина за пране” – икономична и ефикасна, търсена и използвана – досега. В миналото тя се е използвала за овалване /степване/ на козинявите халища;
Тепавицата изпълнява основна роля при производството на аба и шаяк – тъкани за традиционни мъжки и женски носии/облекла. Неописуемо впечатление правят огромните дървени чукове.
Воденицата-караджейка мели и днес – както и в далечното минало. От нейното царевично брашно се правят вкусни златоградски специалитети.
